ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ ПРЕЗ ДРЕВНОСТТА

Първобитнообщинен строй

    Първобитнообщинният строй има хронологични граници от 100 хил. до 3 хил. г. пр.н.е. Още през тази ранна епоха се заражда стопанската дейност на съзнателния човек, като началото й е поставено с откриването и усвояването на примитивните оръдия на труда. Организирано започва извършването на лов и риболов. Заражда се земеделието, най-напред в Предна Азия, а също и в отделни райони на Европа, Азия и Централна Америка. Появяват се занаятите, което е свързано с обработката на камък, а по-късно и с откриването на метала. Така се достига до най-ранното разделение на труда и преход към уседнал начин на живот. Стопанската дейност през тази епоха е основана на колективния труд и общинната собственост на оръдията за производство, като равнището на производителните сили остава крайно ниско.
Първотната община преминава през три етапа на развитието си - родова, земеделска и съседска. Първоначално е налице пълно равенство с общо ползване на земята и водене на стопанската дейност. При земеделската община започва разделяне на общата територия на участъци за ползване от големите родове. На следващ етап се налага съседската община, наричана още марка. Появява се индивидуална собственост, когато големите родове се разделят на по-малки семейства.
Стопанският напредък през хилядолетията е белязан с възникването на обменна дейност, довела до появата на две основни икономически категории - стоки и пари.
Най-важният резултат от еволюцията на човечеството през първобитната епоха е организирането на трудовата дейност в рамките на произвеждащо стопанство. Това се дължи на няколко по-важни фактора: 

• благоприятната промяна на климатичните условия за живот
• демографският ръст
• подобряване на техническите възможности по отношение оръдията на труда
• отделянето на земеделието, скотовъдството и занаятите
• поява на първите средища от градски тип

В резултат на процес на разлагане на родовообщинните отношения и структури е извършен закономерен преход към робовладелски строй. Основни причини са задълбочаващото се имуществено неравенство и разслоение, отслабването на родовите връзки и създаването на аристокрация върху основата на възниканалата частна собственост.


Икономика на робовладелските общества

    Робовладелският строй се увтвърждава на границата между 3-то и 4-то хилядолетие пр.н.е. През тази епоха се раждат най-ранните държави и цивилизации.

    При робовладелската икономика се обособяват стопански отрасли - земеделие, скотовъдство, занаятчийство и търговия. Парите се отделят от другите стоки, като поемат функции на универсално средство за размяна и съхраняване стойността на богатството. Като цяло икономиката е аграрна, има натурален характер, фунционира в границите на простото стоково производство и размяна.

    Открояват се два типа робовладелска икономика - азиатски (древноизточен) и античен (средиземноморски).

    Държавите от Древния изток.

Първо възникват държавите на Древния изток ( 4-то - 3-то хил. г. пр.н.е), където климатът е горещ, има пълноводни реки  и плодородни почви - Шумер, Асирия, Вавилон, Египет, Индия, Китай. За тях е характерно:

• селското стопанство е основа на цялата икономика, управлява се държавно  централизирано; държавният тип е "източна деспотия"
• земята е държавна, частната собственост е слабо развита
• остатъците от първобитнообщинния строй се преплитат с новите класови форми
• важна роля има храмовото и царското стопанство
• производството е насочено към задоволяване собствените нужди за съществуване, робството има предмно патриархален характер

Стопанството на Египет е класически пример за особеностите на икономиката на страните от Древния Изток. Египетската държава възниква към края на 4-то хилядолетие пр.н.е по долината на р. Нил - богат водоизточник, с наличие на плодородна почва, разнообразна растителност и животински свят. Това са най-важните условия за последвалото развитие на поливно земеделие и скотовъдство. Земята е собственост на фараоните, от която те раздават владения а военачалници, жреци и чиновниви. Държавата организира и  извършва мащабни строителна дейност. Създават се условия за разширяване на обмена и утвърждаване на вътрешната търговия. Появяват се металните пари.

    Характерният за страните от Изтока, консерватизъм се запазва няколко хилядолетия и води забавяне темповете на икономическо развитие ("източна стагнация"). Причините са различни, но основните са свързани с пълната доминация на държавата върху всички важни сектори на обществената дейност, включително и режима на собственост. Дълбоко влияние оказват и източните традиции и обичаи. Въпреки всичко трябва да се подчертае, че страните от Изтока имат забележителни постижения в областта на материалната и духовната култура. Израстват многобройни градове, в резултат от грандизна за времето си строителна дейност на дворци, храмове, пирамиди, канали, пътища.

Вавилонската кула

 

 

 

Хеопсовата пирамида

Великата китайска стена

    Изумителни са и постиженията в областта на науката, техниката, образованието и медицината. Дело на източните цивилизации са: клинописът, алфавитната система, йероглифите пиктограми; първите географски карти, карти на звездното небе и лунен календар; открити са компасът, както и първият сеизмограф; високоразвити са знанията по математика, астрономия, философия, медицина.

    Античните общества - Гърция и Рим.