КАКВО Е СТОПАНСКА ИСТОРИЯ?

    Стопанската история се обособява като самостоятелна наука в средата на 19 в. в Германия, под влиянието на историческата школа на буржоазната политическа икономия. Родоначалници на науката са Фридрих Лист, Бруно Хилдебранд и др. По-късно тя навлиза и във Франция, Англия, и Италия, а в края на века и в Русия.

Предмет.
Стопанската история изследва специфичните особености в отделните епохи на историческото развитие на стопанствата и различните стопански системи. И тъй като е очевидно е, че не всички индивиди и общества са еднакво успешни в своето икономическо развитие, стопанската история се опитва да си отговори на въпроса, защо определени държави и народи са богати, а други бедни?
Сред конкретните проблеми, с които се занимава дисциплината са: разделението на труда и неговото влияние върху производството, еволюцията на отделните стопански отрасли, разпределението на благата между членовете на дадено общество, ефективността в използването на природните ресурси, влиянието на технологиите върху стопанското развитие, ролята на институциите и стопанската политика върху икономиката и др. Разглеждат се и доста чисто икономически въпроси като: ролята и мястото на пазарите, пазарите на труда и финансовите пазари, данъците и тяхното влияние върху икономиката, и една доста актуална тема - причините и последиците от икономическите и финансови кризи.


Периодизация.
Периодизацията на човешката история и в частност – на Стопанската история, е
нещо твърде сложно, противоречиво и субективно. Затова не може да се налага една абсолютна, универсална периодизация, която да се отнася за всички части на
света. Най-общо са се оформили два принципно различни подхода към този въпрос - формационен и цивилизационен.

Формационен подход
Представителите на този подход приемат, че цялостното историческо развитие на човечеството е постъпателно от по-нисши и примитивни форми на обществена организация и производство към по-висши и съвършени. Философската основа на техните възгледи са т.нар. диалектически материализъм и теоретическите разработки на К. Маркс, Фр. Енгелс и Вл. Ленин.

Според тях историческото развитие на човечеството е подчинено на предварително зададена матрица и преминава през пет етапа:

• Първобитнообщинен строй - започва от зората на човечеството и продължава до 5 - 4 хилядолетие преди Хр.
• Робовладелски строй - от 4 хилядолетие преди Хр. и продължава до унищожаването на Западната Римска империя през 5 в. след Хр.
• Феодален строй - от 5 в. до Английската буржоазна революция през 40-те години на 17 в.
• Капитализъм - от 40-те години на 17 в. до 1917 г., когато на власт в Русия идват болшевиките(комунистите).
• Социализъм - от 1917г. в Русия, а след ВСВ се разпростира в Източна Европа и др. части на света.

Този подход към периодизацията на световната история страда от прекалено явно политическо звучене и има за очевидна цел да оправдае завземането на властта от крайно левите политически сили. В чисто теоретически аспект този модел има и други недостатъци, тъй като е основан най-вече на изследванията върху икономиката и историята на европейските държави и народи и пренебрегва характерни особености на Америка, Австралия, Азия и Африка. Всъщност, този европоцентричен подход от 19-ти век, напълно съвпада със самочувствието и арогантността на тогавашните европейци – подчинили огромни територии в света, господстващи в световното стопанство. Самочувствието им, идва и от факта, че именно Западна Европа формира и развива модерния капиталистически и технологичен свят, наложил се повсеместно в последните векове. От тези позиции, те налагат и своите концепции за световното развитие. Когато обаче същите тези теории се свързват с развитието на останалите цивилизации и икономики в останалия свят, става ясно, че те не отговарят на реалните факти и епохи от това развитие. Затова и от края на 19-ти и началото на 20-ти век, когато европейските изследователи на човешката история вече знаят достатъчно за историята на останалите континенти, където се развиват големи и малки цивилизации, държави, народи, племена, вече се появяват много по-реалистични теории.

Цивилизационен подход
Сред новите теории за историческото и стопанското развитие са т. нар. теории за цивилизациите. Тези теории, вече не се опитват да определят универсални закони или сходни формации в развитието на стопанските и обществените отношения на човечеството. Те разглеждат отделни човешки цивилизации, развивали се в различно време, при различни географски, природни, стопански, климатични и обществени условия. Тези различни условия са наложили и различни форми на стопанска организация и стопански отношения, които не могат да се обясняват с универсални закони и периоди.

Освалд Шпенглер

 Едно от най-известните имена сред представителите на теориите за цивилизациите е това на Освалд Шпенглер („Залезът на Европа“). Според Шпенглер, в света са се развивали осем основни човешки цивилизации, които са предходници на съвременните: Древно-египетска, Вавилонска, Индийска, Китайска, Гръко-римска (Антична), Арабска, Руска и Западноевропейска. Шпенглер посочва, че тези цивилизации са се развивали в своеобразен цикъл от три основни фази: предкултурна – разцвет – стареене и залез. Оттук идва и определението за някои от теориите за цивилизациите като циклични теории.

Арнълд Тойнби

  Друго не по-малко значимо име в областта на цивилизационните теории е на Арнълд Тойнби – един от най-големите умове на 20-ти век. В огромният си изследователски труд, наречен по-късно с основание „Изследване на историята“ писан между 1939 и 1961 г., големият изследовател описва около 30 „локални цивилизации“, сред които подобно на Шпенглер, откроява „осем висши култури“. Тойнби определя всяка от тези цивилизации като максимално различна от другите, със свои специфични закони и организация, с различни стопански отношения, религия, култура, обществени отношения. Тойнби също е привърженик на цикличното схващане за цивилизациите. Всяка една от тях преминава през цикъл на зараждане – растеж –пречупване и деградация.


Изложените дотук периодизации и обществено-икономически модели са само малка част от съществуващите теории и концепции в стопанската история. Те показват разнообразието на идеи и разбирания, без да стремят да налагат някой модел като единствено правилен. Авторът е напълно съгласен с мисълта на видния български стопански историк Любен Беров, че до Великите географски открития(15-ти в.) е невъзможно да се разработи универсална периодизация на световната стопанска история.

    Дисциплината Стопанска история заема важно място в системата на икономическата наука. Познаването на икономическата история позволява да се изследват историческите корени на съвременните социални и икономически проблеми. Изучаването на историята на световната икономика има голямо практическо значение, тъй като се опира на натрупания в миналото стопански опит, което позволява адекватно да се оцени текущата икономическа ситуация и да се вземат правилните решения.

 Списъка с използвана литература:

• Книга: Увод в стопанската история - Евгени Костов, Лиляна Велева и колектив
• Уеб-страница: Стопанска история - предмет и периодизация, доцент Димитър Димитров                     http://www.kaminata.net/stopanska-istoriya-predmet-i-periodizatsiya-t64892.html